Как започна всичко?
Преди дни споделихме историята на едно дете със СОП (специални образователни потребности), което беше прието в първи клас и още на втория ден отстранено от училище. Под натиск родителите подписаха заявление за индивидуална форма на обучение, а достъпът до ресурсен учител беше блокиран заради липса на кадри към този момент.
Можете да прочетете цялата първа част тук: 👉 Дете със СОП, прието в първи клас и отхвърлено на втория ден.
Какво ново се случи?
Съветът на РУО Русе
На 24 септември майката на детето потърси съдействие в Регионалното управление на образованието – Русе. Служител на институцията попитай майката дали желае детето да бъде преместено в друго училище и е провел разговор и направил насочване към такова. Последва среща в това училище, но и там стана ясно, че ресурсите им не са по-големи – особено по-малките учебни заведения остават с „вързани ръце“. Служителите от РУО взеха бързо и адекватно решение като се свързаха и със старото училище, за да може проблема да се реши.
Срещата в училището
В същия ден майката беше поканена на разговор в настоящото училище, където е записано детето. Представител на Фондация „Шарени лица“ я придружи – за морална подкрепа и съдействие при обсъждане на формата на обучение.
Разговорът премина в конструктивен тон. Заместник-директорът увери, че документите не са били изгубени, а прибрани на друго място. Най-важното решение: от 25 септември детето ще посещава училище с придружител.
Временни решения или нови въпроси?
Училището има право да одобри присъствието на родител или трето лице, посочено от семейството, като личен асистент. Това е крачка напред, защото детето със СОП ще бъде в класната стая със своите връстници.
Но остават важни въпроси:
- Трябва ли един от родителите да напусне работа, за да бъде по цял ден с детето?
- Или семейството да плаща от джоба си на личен асистент, докато излезе решението на ТЕЛК комисията?
- Защо в началото на учбната година училищата не разполагат с необходимия кадрови ресурс, с който да посрещнат нуждите на учениците (и това не е изключение, а повсеместна практика)?
- Какво ще стане със семейства, които нямат финансова възможност да поемат такъв разход?
Тук решенията свършват и семействата остават в безизходица.
Какво показва случаят за приобщаващото образование?
Важно е да отбележим, че училището е допуснало дребни грешки, но все пак търси решения и работи в полза на детето. Това заслужава уважение.
Проблемът е системен. На хартия приобщаващото образование изглежда като добре организиран процес. На практика обаче подкрепата често се свежда до няколко часа седмично с ресурсен учител – крайно недостатъчно за реалните потребности на децата със СОП.
Ако това семейство е намерило частично решение – макар и с лични усилия и разходи – много други родители не разполагат с този шанс. Те се сблъскват с бюрокрация, липса на ресурси и постоянна несигурност.
Как можем да помогнем?
Във „Фондация Шарени лица“ всекидневно работим за това децата със СОП да получат нужната подкрепа. В нашия център създаваме среда, близка до училищната, за да подготвим децата за пълноценно участие в учебния процес.
Прочетете повече: 👉 Подкрепа за деца със затруднение в ученето – какво представлява и как можем да помогнем.