Деца в ролята на родители – кога възниква проблемът и как да го решим Ново

Какво означава „деца в ролята на родители“

В много семейства се среща явлението, при което детето поема родителски отговорности и започва да се държи като възрастен. Това в психологията се нарича парентификация. То се проявява тогава, когато естественият баланс на семейните роли е нарушен и децата започват да заемат места, които принадлежат на родителите.

Какво е парентификация

Терминът идва от английското parentification и се използва в психологията, за да опише ситуация, в която детето замества родителя в емоционално или практически отношение. То може да се случи на две нива:

• Инструментална парентификация – детето поема конкретни задачи и отговорности, типични за възрастните: грижи се за по-малките, върши домакинска работа, помага на родителя като „втора ръка“.
• Емоционална парентификация – много по-натоварваща; детето започва да бъде утешител, съветник или дори „партньор“ на родителя, замествайки отсъстващ или емоционално недостъпен възрастен.

И в двата случая последиците са тежки – загуба на детството, изкривена представа за граници и трудности в бъдещите връзки.

Примери за деца, които заемат мястото на родителите

1. На масата – когато бащата е извън семейството, синът започва да сяда на неговия стол. На пръв поглед невинно действие, но символично заема „мястото на мъжа“.
2. В леглото – дъщеря, която всяка вечер спи до майката след раздяла или развод. Така тя става несъзнателно „партньорът“ в семейството, а не дете.
3. В ролята на съветник – синът започва да казва на майката какво да прави, когато тя е тревожна: „Не се притеснявай, ще измислим решение.“
4. В ролята на утешител – детето бърше сълзите на майка си или я прегръща, когато тя е самотна.
5. В ролята на глава на семейството – в някои случаи детето започва да взема решения: къде да се отиде, какво да се купи, или дори да „забранява“ на родителя определени действия.

Тези ситуации изглеждат дребни, но според законите на семейните констелации на Берт Хелингер те показват нарушаване на реда и водят до сериозни последствия.

Причини децата да поемат родителски роли

• Раздяла или развод – едно от най-честите условия.
• Загуба на родител – смърт или емиграция, когато фигурата липсва.
• Тежко заболяване – децата поемат грижи за болния родител.
• Емоционална недостъпност – родителят е физически присъстващ, но психически „отсъстващ“.
• Тайни в семейството – деца несъзнателно „попълват празнините“, за да възстановят баланса.

Защо е грешно според законите на Берт Хелингер

Хелингер откроява три основни закона в семейните системи:

1. Всеки има право на мястото си – когато детето стои над родителя, балансът се нарушава.
2. Родителите дават, децата получават – редът на любовта е нарушен, когато децата започват да дават.
3. Йерархията е неизменна – по-младите са винаги под по-старите.

Когато този ред е нарушен, детето носи тежест, която не е негова, и вместо любов и защита, преживява тревожност, вина и натиск.

Прочетете повече за Берт Хелингер и системните констелации тук.

Последствия за детето

• Преждевременно съзряване и „откраднато детство“.
• Затруднено изграждане на доверие в партньорски връзки.
• Склонност към прекомерна отговорност в зряла възраст.
• Повтарящи се модели на съзависими връзки.
• Потиснати емоции и повишена тревожност.

Практични съвети за родители

1. Осъзнаване – първата стъпка е да се признае, че детето е в неправилна роля.
2. Възстановяване на границите – родителят ясно заявява: „Аз съм възрастният, ти си детето.“
3. Символично действие – ако детето сяда на мястото на бащата, нежно му покажете другия стол: „Това е твоето място.“
4. Подкрепа от възрастни – тревожните мисли да се споделят с приятели, психолози, а не с детето.
5. Терапия и констелации – системните констелации връщат всеки на правилното му място.
6. Внимание към езика – когато детето дава съвет, вместо да се приемат решенията му, благодарете и кажете: „Благодаря, но това е моя работа.“

Как психолозите обясняват парентификацията?

1. Нарушаване на границите

В психологията едни от най-важните условия за здраво развитие са ясните емоционални и ролеви граници. Когато детето започне да замества родител, тези граници се размиват. То няма ресурсите и зрелостта да се справи с ролята, но се чувства длъжно да го направи, за да поддържа „стабилността“ на семейството.

2. Преждевременно съзряване

Дете, което поема родителски отговорности, прескача етапи от развитието си – то започва да се държи като възрастен, вместо да играе, да изследва и да се учи чрез преживяване. Това води до емоционална незрялост, защото вътрешно детето остава „малко“, но отвън изглежда твърде сериозно и отговорно.

3. Натиск и чувство за вина

Много често детето си мисли: „Ако не помогна на мама/татко, нещо лошо ще се случи.“
Това създава постоянно чувство за отговорност и вина, което в зряла възраст може да се прояви като тревожност, перфекционизъм или склонност към съзависими връзки.

4. Идентификация с родителя

Психоанализата обяснява явлението чрез механизма на идентификация – детето се слива с родителя, за да го подкрепи или замести. Но това води до загуба на собствената идентичност – вместо да изгради своя характер, детето възпроизвежда чужди роли.

5. Любов в грешен ред

По думите на Берт Хелингер, детето „обича прекалено много“ и затова е готово да жертва собственото си място. Това е несъзнателна форма на лоялност към семейството, но тя натоварва детето с тежест, която не му принадлежи.

👉 В резюме:
Децата, които заемат родителски функции, не са бунтовни или амбициозни, а по-скоро опитват да стабилизират системата, защото усещат празнина. Но цената е висока – изкривено развитие, емоционален товар и трудности в бъдещи отношения.

Ресурси:

• „ДЕТЕТО В РОЛЯТА НА РОДИТЕЛ – обръщане на ролите“ – статия от сайта S.O.V.A. Psychologist, представена от Росица Славова. Текстът обяснява подробно какво представлява парентификацията, причините ѝ (зависимости, развод, емоционална незрялост и др.), инструменталната и емоционалната ѝ форма, както и последствията за детето – емоционална самота, тревожност и загуба на детското безгрижие.
  sovapsychologist.com
• „Когато сме родители на нашите родители: Последици от парентификацията“ – публикация от блога на Дени Бояджиева, която акцентира върху психологическите последици от парентификацията: ранна отговорност, перфекционизъм, тревожност, съзависимост, трудност за отпускане и щастие в зряла възраст.
  Mysite

Заключение

Деца в ролята на родители е явление, което често остава незабелязано, но има дълготрайни последици. Парентификацията лишава детето от детство и нарушава баланса в семейството. Възстановяването на реда и границите според констелациите на Берт Хелингер е ключът към хармония. Родителите носят отговорност да бъдат силни и стабилни, за да позволят на децата да останат в своята естествена роля – на деца.

Услугите, които организацията осигурява включват: