Всеки родител иска най-доброто за своето дете, но понякога без да осъзнаваме, думите и действията ни могат да се превърнат в травмиращо поведение на родителя. Една уж „невинна“ забележка или заплаха може да остави следа, която детето носи със себе си цял живот. Разпознавате ли себе си или своите родители в някои от тези модели? Тази статия ще ви помогне да разберете по-добре влиянието им и как да ги замените със здравословни алтернативи.
1. Условна любов
Пример и ефект:
Когато родителят показва любов само ако детето е послушно или носи успехи, то започва да вярва, че трябва непрекъснато да се „доказва“. Вътрешното му усещане е, че любовта не е нещо сигурно, а награда, която може да бъде отнета. Това травмиращо поведение на родителя води до силен страх от провал и до напрежение да бъде винаги „перфектно“. В зряла възраст този модел често се проявява като перфекционизъм, ниска самооценка и трудност да приеме себе си такъв, какъвто е.
Нередната постъпка не трябва да се наказва с репликата „Не те обичам вече.“ или „Ако ме удариш пак няма да те обичам повече.“. Травмиращо поведение са и реплики като …„Ще те дам на някой друг“, „Ще си тръгна и ще останеш сам“, „Заради теб съм нещастен“ или „Ти винаги ме разочароваш“. Подобни думи оставят у детето усещане за несигурност, вина и страх, които могат да бележат цялото му израстване.
Какво да направите вместо това:
Давайте ясно послание, че обичате детето безусловно. Покажете, че любовта ви не зависи от оценките или поведението, а е постоянна. Хвалете усилието, а не само резултата: „Гордея се, че опита, дори да не успя.“.
Когато детето направи нещо недередно, след като си поговорите и обясните защо това не е правилно, как влияе на другите да прегърнете детето и да му кажете „Ти си страхотен. Такова поведение не ти отива.“. Така вместо да затвърдите усещането на детето, че не става правите обратното. Записвате в подсъзнанието му твърдението „Аз съм добър човек и не трябва да правя повече така, защото това не отговаря на определението за добър човек.“.
2. Плашене с изоставяне
Пример и ефект:
Фрази като „Ще си тръгна без теб“ или „Ще те дам на друг“ често се използват за дисциплина, но за детето това е истинска заплаха. Малките деца не разбират шегата – за тях сигурността, че родителят винаги ще бъде до тях, е основа на целия им свят. Когато тази сигурност се разклати, се изгражда траен страх от изоставяне. В зрелостта това може да се прояви като силна зависимост от партньора или обратното – неспособност да се създадат близки връзки от страх да не бъдат наранени.
Какво да направите вместо това:
Вместо да плашите с раздяла, покажете, че връзката ви е сигурна. Дори когато сте ядосани, използвайте думи като: „Разстроен съм и имам нужда от малко време, но винаги ще съм до теб.“ Това дава сигурност и учи детето, че връзките могат да бъдат стабилни, дори при конфликт.
3. Прехвърляне на отговорност за емоциите на родителя
Пример и ефект:
Когато родителят казва: „Заради теб ме боли главата“ или „Ти ме разочарова“, детето започва да вярва, че е виновно за емоциите на другите. Това травмиращо поведение на родителя създава тежко чувство на вина и усещане, че то носи отговорност за чуждото щастие. В резултат в зряла възраст тези деца трудно поставят граници и често се жертват за другите, дори за сметка на собственото си здраве и щастие.
Какво да направите вместо това:
Използвайте „Аз-послания“ – „Ядосах се, защото имаше шум и на мен ми беше трудно.“ Така показвате, че чувствата ви са ваша отговорност, а не вина на детето. Това учи на зрялост и здравословна комуникация.
4. Унижение пред други хора
Пример и ефект:
Публичното унижение – чрез подигравки, ирония или сарказъм – предизвиква у детето силен срам. За разлика от вината („направих грешка“), срамът се превръща в усещане „Аз съм грешка“. Така детето се затваря, губи желание да се изявява и започва да избягва ситуации, в които може да бъде оценявано. В зряла възраст това често води до ниско самочувствие, страх от публични изяви и социална тревожност.
Какво да направите вместо това:
Обсъждайте трудното поведение насаме и без свидетели. Критикувайте конкретното действие, а не личността: „Не ми хареса как хвърли играчката“, вместо „Ти си лош.“ Това запазва достойнството на детето.
5. Сравнение с други деца
Пример и ефект:
„Виж брат ти какво може“ или „Съседчето е по-добро от теб“ изглеждат като стимул, но всъщност разрушават самочувствието. Детето се чувства по-малко ценно и започва да вярва, че винаги изостава. Впоследствие това създава вътрешен критик, който непрекъснато повтаря: „Не си достатъчно добър.“ В зрелостта това травмиращо поведение на родителя може да се прояви като постоянна неудовлетвореност и трудности при постигане на лични цели.
Какво да направите вместо това:
Сравнявайте детето единствено със самото него. Насърчавайте малките му стъпки напред: „Днес пишеш по-бързо от вчера.“ Това изгражда вътрешна мотивация и увереност.
6. Подкопаване на мечтите
Пример и ефект:
Когато родителят казва: „Това е глупаво“ или „Не си способен“, детето губи вяра в собствените си сили. Това травмиращо поведение на родителя често се среща при родители, които искат или имат усещането, че приземяват децата си и ги запознават с реалността. Така се появява явлението „научена безпомощност“ – човекът спира да опитва, защото очаква провал още преди да е започнал. В зрелостта това често води до липса на амбиции, чувство на застой и отказ от нови възможности.
Какво да направите вместо това:
Дори мечтата да изглежда нереална, покажете подкрепа: „Звучи трудно, но хайде да помислим заедно как можеш да го постигнеш.“ Това насърчава креативността и увереността на детето. Децата ви имат нужда да мечтаят, дори и за недостижими неща. Това няма да ги направи заблудени, а ще развърже потенциала им.
7. Омаловажаване на чувствата
Пример и ефект:
Фрази като „Няма за какво да плачеш“ или „Не е болка за умиране“ учат детето, че емоциите му са „неправилни“ или несъществени. То започва да ги потиска, вместо да ги изразява. В зряла възраст това травмиращо поведение на родителя често води до трудности във връзките, проблеми с разпознаването на собствените нужди и дори до психосоматични заболявания – болести, свързани с потиснатите емоции.
Какво да направите вместо това:
Признавайте и приемайте чувствата му: „Виждам, че си тъжен. Искаш ли да ми разкажеш?“ Дори когато ви се струва дреболия, важно е детето да почувства, че има право на емоциите си.
Какво можем да направим?
Важно е да знаем, че родителите често не осъзнават, че използват травмиращо поведение. Повечето от тях възпроизвеждат модели, научени от собственото им детство. Осъзнаването е първата крачка към промяна. Ако сте намерили себе си в примерите горе не се самообвинявайте. Важно е да осъзнаете, че с „товара във вашата раница“ това е най-доброто което сте могли да дадете към този етап. Най-важното обаче е да направите промяната. От вас зависи да промените бъдещето на Вашите и техните деца. Така ше спрете предаващото се травмиращо поведение на родителя.
В „Шарени лица“ работим с родители и деца, като предлагаме подкрепа за изграждане на по-здравословни модели на общуване. Нашият подход включва консултации, обучения и занимания, които помагат за създаване на доверие, уважение и хармония в семейството.
Въпрос към вас
Разпознавате ли себе си в някой от тези модели на травмиращо поведение на родителя? Или пък си спомняте подобни думи от своите родители? Споделете – кои поведения според вас са най-травмиращи за детето? Спомнете си дали вашите родители не са имали травмиращо поведение към вас (с ясното съзнание, че са го правили несъзнателно, давайки ви най-доборото, на което са способни в този момент).
👉 Научете повече за нашите програми за семейна хармония и подкрепа, които помагат на родители и деца да изградят по-здрави отношения.
📖 Полезна статия по темата: Теория за родителския стил в психология на развитието.